Сънна парализа и халюцинации: Кога са нормални и кога сигнал за разстройство?
Сънната парализа е състояние, при което човек е в будно съзнание, но не може да движи тялото си, защото то все още спи. Това може да бъде напълно нормална част от съня или симптом на по-сериозно нарушение като нарколепсия. В някои случаи сънната парализа е съпроводена с халюцинации, които могат да бъдат плашещи. В тази статия ще разгледаме трите основни вида сънна парализа:
Като естествен физиологичен процес по време на REM фазата на съня.
Като изолирано явление , случващо се спорадично при здрави хора.
Като част от нарколепсията – неврологично разстройство, засягащо контрола на съня и бодърстването.
Ще подчертая специално внимание и на разликите в халюцинациите, които съпътстват тези състояния.
-
Сънната парализа като естествен процес
По време на сън ние преминаваме през различни фази, като една от тях е REM (Rapid Eye Movement) фазата , в която настъпват най-ярките сънища. В тази фаза мозъкът изпраща сигнали, които временно „изключват“ мускулния тонус , за да предотвратят движението на тялото и да ни предпазят от неволно изпълнение на сънищата. Причината за това е, че при сънуване до кората на мозъка достигат много двигателни сигнали.
При здравите хора тази мускулна парализа е напълно естествена и преминава незабелязано, защото тялото възстановява движението преди да се събудим. Ако обаче съзнанието се „събуди“, преди парализата да е отминала, може да изпитаме краткотрайно усещане за пълна неподвижност , което може да бъде обезпокоително, но не е патологично.
-
Изолирана сънна парализа и халюцинации
Когато сънната парализа се появява спорадично при здрави хора , без връзка с друг симптом, тя се нарича изолирана сънна парализа . Обикновено се провокира от:
Нередовен сън или недоспиване
Стрес и тревожност, подтиснати емоции, липса на контрол, травматични преживявания, страхове, прекомерен самоконтрол
Промени в графика на съня
Спане по гръб
Халюцинации при изолирана сънна парализа
В някои случаи сънната парализа е придружена от хипнагогни (при заспиване) или хипнопомпни (при събуждане) халюцинации . Като цяло халюцинациите са по – сенчести, неясни и абстрактни. По – рядко се движат и са с по – слабо очертани граници (размити). Липсват ясни детайли като черти на лицето, дрехи или специфични движения.
Усещане за присъствие – чувството, че има някой в стаята.
Зрителни и слухови халюцинации – сенки, странни фигури, стъпки или шепот.
Тактилни халюцинации – усещане за натиск върху гърдите или докосване.
Обикновено халюцинациите при изолираната сънна парализа засягат само едно или две сетива и са по-неясни и неорганизирани. Те са по – спорадични. Продължителността е от няколко секунди до минута. Липсва дневна сънливост. По – често срещани са зрителни и слухови халюцинации, и по-рядко има тактилни усещания.
-
Сънна парализа и халюцинации при нарколепсия
При хора с нарколепсия сънната парализа не е просто изолиран феномен, а симптом на разстройството. Нарколепсията е състояние, при което мозъкът не регулира правилно цикъла на съня и бодърстването, често поради липса на невротрансмитера орексин. При Нарколепсията сънната парализа е по-честа и може да се случи няколко пъти седмично.
-
Различия в халюцинациите при нарколепсия тип 1 и тип 2
Нарколепсия тип 1 (с катаплексия): Халюцинациите са най – ярки, реалистични и мултисетивни (включват зрение, слух и допир едновременно). До толкова са ясни, че човек трудно ги отличава от действителността. Те са по – интензивни и почти редовни. По – дълготрайни са до няколко минути. Те могат да не са толкова плашещи – някои пациенти описват разпознаваеми лица, предмети, сцени, които изглеждат реално. Живи цветове и детайли. Звуци като разговори или музика, които звучат напълно реалистично.
Може да се случи и през деня, по време на внезапни епизоди на заспиване (свързани с прекомерната дневна сънливост ).
Нарколепсия тип 2 (без катаплексия): Халюцинациите са по – ясни, но не напълно реалистични. Срещат се, но по -рядко и са по – слабо изразени в сравнение с тип 1. Продължителността е същата както при тип 1
Могат да се появяват по време на дневната сънливост или при заспиване и събуждане.
-
Как и защо могат да се объркат?
Изолораната сънна парализа и нарколепсията тип 2 споделят някои общи черти:
REM дисфункция – и двете състояния включват аномалии в прехода към REM сън.
Сънни халюцинации – срещат се и при двете състояния, което може да затрудни разграничаването им.
Нощни пробуждания и нарушен сън – хората с NT2 често съобщават за раздробен нощен сън, подобно на тези с ISP.
Основната разлика е, че ISP е самостоятелен феномен, който не води до хронична сънливост през деня, докато NT2 причинява значителна дневна сънливост и трудности в концентрацията.
-
Колко често се среща нарколепсия тип 2 спрямо изолираната сънна парализа?
Статистически:
Изолираната сънна парализа се среща често, като при някои хора е еднократно или рядко явление.
Нарколепсия тип 2 е значителна по-рядка, но може да бъде недиагностицирана. Официалните данни сочат, че около 0.02-0.05% от населението страда от NT2, но вероятно броят е много по-висок и причините за това са неправилна диагностика като хронична умора, депресия или други нарушения на съня.
-
Може ли NT2 да бъде по-често срещана, отколкото се смята?