Това е дълбинен психотерапевтичен метод създаден в Германия в началото на 1963г. от проф. д-р Носрат Песешкиан – невролог и психотерапевт. Думата позитивна идва от латинското понятие „Positum” което означава цялостно, налично. Концепцията „Positum” разглежда това цяло от една страна като негативна картина (тук са всички болести, нарушения, конфликти, предразсъдаци) и от друга страна като позитивна картина (това са нашите възможности, силни страни, способности за справяне, както и шанса да се опознаем и да работим в единство, а не противопоставяйки се). Тази позитивна картина поради стекли се обстоятелства за момент е „загърбена”. За това целта на позитивния психотерапевт е да помогне на клиента да види своите способности, силни страни, ресурси и потенциал.
Всеки човек притежава определен брой качества и способности. За да бъдат активирани в своята работа позитивния психотерапевт използва т. нар. езикови образци. Чрез тях се мобилизират ресурсите на клиента. Той може да ги поднесе като контраидея. Езиковите образци могат да бъдат под формата на истории – приказки – митове – притчи – поговорки – цитати – „език на тялото” (на органите). Те подпомагат разбирането на проблема, свалят защитите на клиента и по този начин той по-лесно говори за него. Чрез езиковите образци клиента може да се огледа в тях като в огледало и да се припознае. Могат да бъдат използвани и като модел – клиентът може да види как някой друг е разрешил този проблем.
