Как се променя съня през годините
Сънят преди раждането
Чрез говорене и песен, очакващите бебе родители често се вълнуват ако успеят да накарат своето дете да рита и да се движи. Но истината е, че бебето в този период спи дълбоко. Преди да се роди бебето прекарва по – голямата си част от времето в съноподобно състояние. В по – голямата си част то наподобява БДО сън. По тази причина спящия ембрион не осъзнава какво всъщност правят родителите му. Потрепванията на ръцете и ритането, които майката усеща от бебето си са последица от случайните избухвания на мозъчна активност, които са типични за БДО съня. Това се дължи на незрелият мозък на ембриона. И предстои да се развие мускулно – инхибиторната система на БДО съня. Тя е на лице при възрастните. При тях липсват такива нощни ритници и движения, тъй като те се възпрепятстват от парализиращия тялото механизъм на БДО съня.
До края на втория триместър огромното количество от неврони необходими за БВС и БДО съня, вече са оформени и свързани. Но той все още генерира мощни моторни команди по време на БДО съня, само че няма парализа, която да ги възпира. 24- часовия период съдържа миш – маш от приблизително 6 часа БВС, 6 часа БДО сън и 12 часа междинно състояние, което не може да се определи дали е БВС или БДО сън, но със сигурност не е будност.
През последния триместър общото време прекарано в сън намалява, настъпва скорострелно увеличаване на времето за БДО сън.
През последните две седмици от бременността ембрионът увеличава времето на БДО сън до почти 9 часа на ден. През последната седмица преди раждането този сън е 12 часа.
Дали ембрионът наистина сънува когато е в БДО съня? – вероятно не и по начина, който отговаря на представите на повечето от нас за сънищата. Но със сигурност БДО съня е важен за съзряването на мозъка. Оформянето на човека в утробата се случва на отчетливи и взаимнозависими стадии, малко като строежа на къщата. Не може да сложите покрив преди да издигнете носещите стени, както и стените без основата. Така и мозъкът е едно от последните неща, които се изграждат по време на развитието. Детайлното изграждане на мозъка се случва интензивно през втория и третия триместър, точно когато БДО съня скача високо. Това не е случайно БДО съня стимулира избухването на неврални пътища из целия развиващ се мозък, които се свързват със синапси. Това е вярно и за всички останали бозайници. Жизнения период през който БДО съня е най – изобилен е и етапът, в който мозъкът се изгражда най – интензивно. Ако се наруши БДО съня на бебешкия мозък преди раждането ще има последици. С други думи бебешкият мозък без сън си остава завинаги недоразвит мозък – с недоразвита мозъчна кора.
Смята се, че дефицита на БДО съня има връзка с разстройствата от аутистичния спектър. Алкохолът е един от най – мощно потискащите агенти на БДО съня. Той без проблем преминава през плацентата. Същото се получава и по време на кърмене – алкохолът се абсорбира в майчиното мляко.
Сънят в детството
За разлика от непрекъснатия, монофазен модел на съня наблюдаван при възрастните, бебетата и малките деца показват многофазен сън: множество кратки заспивания през деня и нощта, прекъсвани от безброй събуждания, често придружени от плач. Колкото повече пораства детето, толкова по – малко на брой, по – дълги и по- стабилни стават периодите му на сън. Обяснението за тази промян е циркадният ритъм.
Едва на 3 – 4 мвсечна възраст новороденото започва да показва малки признаци, че се ръководи от някакъв денонощен ритъм. Супрахиазмотичното ядро постепенно започва да разбира повтарящите се сигнали като например дневната светлина, промените в температурата и храненията (стига тези хранения да са в точен час), установявайки по – стабилен 24 часов ритъм.
До края на 1- та година детето прекарва по- голямата част от деня в бодуване, прекъсвано от няколко дремки, и с повече късмет по – голямата част от нощта – в сън. Безразборните заспивания и будувания, които някога ги е имало, сега са почти изчезнали.
До навършването на 4- годишна възраст циркадният ритъм вече основно ръководи съня на детето с дълъг нощен сън, допълнен от една единствена дрямка през деня. На този етап детето е преминало от многофазен модел на съня към двуфазен. Към края на детството се установява монофазният модел на сън.
По време на 14- те часа пълен сън, които си набавя едно 6 месечно бебе съотношението между БВС и БДО е 50/ 50. При едно 5- годишно дете съотношението е 70/ 30 между БВС и БДО съня по време на общо 11- те часа сън в денонощието. Съотношението се стабилизира на 80/ 20 на БВС срещу БДО в късните тийнейджърски години и си остава такова в началото и в средата на зрелостта.
Сънят и юношеството
Подрастващите се сблъскват с две предизвикателства в борбата си да си набавят достатъчно сън, докато мозъкът им продължава да се развива. Първото е промяната в циркадния ритъм. Второто е ранният час за започване на училище.
Като малки ние често сме искали да оставаме до по – късно вечерта за да можем да гледаме телевизия или просто да сме заедно с по – големите си братя и сестри или нашите родители. Когато обаче сме получавали тази възможност, сънят обикновено ни е надвивал – на дивана, на стола или направо на пода. Причината не е само в това, че децата се нуждаят от повече сън, а и че циркадният ритъм на малкото дете е с по – ранен график. По тази причина на децата им се доспива по – рано и се будят по – рано от родителите си.
Тийнейджърите имат обаче друг циркаден ритъм. По време на пубертета часовникът на супрахиазмотичното ядро се измества прогресивно напред – това е промяна характерна за всички подрастващи. Изместването е толкова напред, че изпреварва дори и този на родителите. Ако циркадния ритъм на 9 годишно дете би го приспал в 21:00ч, то същото това дете като тийнейджър на 16 години ще го накара да заспи часове по – късно. Причината е, че прилива на мелатонин и инструкциите за тъмнина и сън се активират много по – късно.
Когато родителите започнат да се изморяват циркадния им ритъм ги кара да заспят към 22:00 – 23:00ч. Тийнейджърът им обаче по това време е напълно буден. Това води до много гняв от страна на родителите, тъй като те искат тийнейджърът им да е буден в „разумен” час сутринта. Той от друга страна е успял да заспи часове след родителите си и сутринта той все още се намира в най – ниската точка на циркадния спад. Истината е, че независимо на колко висок глас казвате наследникът ви да заспи, а той и да иска да се подчини – това е невъзможно. Сънят на юношата не подлежи на устна и волева договорка. А да искате същия този младеж да стане в 6:30 – 7:00ч. сутринта и да функционира интелигентно, възпитано и в добро настроение е невъзможно. Все едно от вас да поискат вие да го направите в 3:00 – 4:00ч. сутринта.
Промяната в съня на юношата си има и своето психо – еволюционно обяснение. Това е много важен преход свързан с развитието на подрастващите – преминаването от зависимост от родителите към независимост, докато подрастващите се учат да се справят с отношенията и взаимодействията в групи с връстници. Именно промяната в съня е един от начините тийнейджърите да поставят началото на своята самостоятелност по един малко по – безопасен начин. Разбира се риск винаги има. Но преходът трябва да настъпи.
Сънят на средна възраст и в старостта
Това, че хората в напреднала възраст се нуждаят от по – малко сън, е мит. Причината да се мисли така е, че с времето настъпват промени, които са: намалено количество/ качество на съня; намалена ефективност на съня; нарушено време на съня. Много възрастни хора преминават през късните години на живота си, без да осъзнават напълно колко се е влошило количеството и качеството на дълбокия им сън. Това означава, че хората не правят връзка между влошаването на здравето си и влошаването на съня си, въпреки че причинно – следствените връзки между двете са познати на специалистите от десетилетия.
С възрастта се наблюдава по – ранно вечерно освобождаване и пик на мелатонинът, което дава нареждане за по – ранно заспиване. Промените в циркадния ритъм могат да изглеждат безобидни, но могат да са и причина за много проблеми със съня и будуването. Задрямването рано вечер намалява количеството сънно налягане, което се натрупва когато сме будни. Когато се намали аденозина в мозъка свързан с повишаване на сънното налягане, това води до трудно заспиване и лесно събуждане. И така следва едно погрешно заключение „Аз страдам от безсъние”. Хората не си дават сметка, че тази кратка дрямка всъщност е кратък сън. Към всичко това се добавя и намаленото количество на отделяния мелатонин, който е характерен с напредването на възрастта. Вечерната светлина потиска нормалното повишаване на мелатонина. Така зрелиет хора заспиват към ранните сутрешни часове.
Как могат да си подобрят съня тези хора: 1. Носете слънчеви очила по време на сутрешната си разходка на открито. Това ще намали влиянието на сутрешната светлина върху супрахиазмотичния ви часовник, който ще ви държи в режим ранно ставане. 2. Излизайте отново навън в късния следобед, за да поемете слънчева светлина, но този път не носете очила, сложете шапка за да се предпазите от самото слънце. Голямато количество дневна светлина в късния следобед ще забави вечерното освобождаване на мелатонина, което измества часа за сън в по – късен момент. 3. Приемайте добавки Мелатонин. Той подсилва циркадния и мелатониновия ритъм, намалявайки времето за заспиване, като подобрява качеството на съня и сутрешната бодрост.
Хората в напреднала възраст се нуждаят от повече сън, отколкото те сами могат да генерират по естествен начин. Те извличат полза от подобряването на качеството на съня, дори и това да се постига с изкуствени средства.
