Тъмната страна на дигиталните устройства и връзката им с безсънието
Хората сме предимно визуални същества. Над една трета от мозъка ни е посветен на обработката на зрителна информация. При ранния Хомо сапиенс повечето от дейностите ни вероятно са приключвали по залез слънце. Но електрическата светлина сложила край на този естествен ред на нещата.
-
Изкуствената светлина:
Изкуствената светлина, която ни облива зад затворените врати, ще забави биологичното време, което се сигнализира от вечерния пик на мелатонина. Съня при съвременните хора е забавен, което естествено би настъпило между 20 и 22ч. По този начин изкуствената светлина в съвременните общества ни прилъгва да вярваме, че нощта все още е ден, и постига това използвайки физиологична лъжа.
Какво да кажем за малката нощна лампичка? – оказва ли тя влияние върху супрахиазмотичното ви ядро, което отделя мелатонин? Отговорът е – да, до голяма степен. Въпреки, че тази светлина е само 1 – 2% от силата на дневната светлина, тази фонова осветеност упражнява 50 процентно потискащо влияние върху мелатонина в мозъка. Точно когато си мислим, че няма на къде повече да се влошат нещата се появява синята светлина.
-
Синята светлина – невидимият враг на съня:
През 1997г едно ново изобретение влошило още повече нещата: диодите, излъчващи синя светлина, или сините LED лампи. За това откритие през 2014г Шуджи Накамура и Хироши Амано получиха Нобелова награда за физика. Сините LED лампи превъзхождат обикновените по отношение на по – ниската консумация на енергия и по- дългият им живот. Но пък скъсяват нашия. Почти по същото време са открити и меланопсините, които имат силна връзка със синята светлина.
-
Какво са меланопсините?
Меланопсините са фоточувствителни клетки в ретината, които подават сигнал на супрахиазмотичното ядро, че е ден. Те са чувствителни към светлина с къса дължина на вълната в синия спектър – точно там където сините LED светлини са най – мощни. Меланопсинът е открит през 1998г от екип воден от Игнасио Провенцио. Откритието е направено първоначално при жаби (в кожата им). През 2000г е установено, че меланопсинът присъства и в ретината на бозайниците. При човека той е открит през 2002г от изследователски екипи, работещи независимо един от друг. Основни заслуги се приписват на Дейвид Бърсън и неговите колеги от Университета Браун в САЩ. Това откритие е революционно, защото показва че освен класическите пръчици и колбички, които познаваме съществува и друг вид рецептори – влияещи се от синята светлина.
-
Негативното влияние на синята светлина:
Естествено не можем да кажем, че всяка вечер се втренчваме в блясъка на LED лампа. Но всяка вечер се втренчваме в монитора на лаптопи, смартфони и таблети, понякога часове наред, като често тези устройства са на сантиметри или метър от ретината ни. Проучване показва, че 90% от хората използват някакъв вид електронно устройство 60мин. и по – малко преди лягане. А това води до:
Загуба на значително количество БДО сън /фаза на сънуване/
Усещане за по – малка отпочиналост и по – голяма сънливост през деня
Наблюдава се т.нар. „дигитален махмурлук” – в продължение на няколко дни имаме 90 минутно отлагане на отделянето на мелатонин след като вече сме прекратили употребата на дигитални устройства.
-
Как да минимизираме вредите?