Травматични семейни модели, които могат да създадат насилници
Проявите на насилие могат да се разглеждат като несъзнателно изнасяне навън на вътрешните конфликти на индивида. Тези конфликти са следствие от непреработени психотравмени преживявания, генерирани в детството. Малтретираните деца трупат огромен гняв и разочарование към себе си, родителите си и света като цяло. Те формират базово недоверие, което затруднява процеса на социализация и формирането на балансирана самооценка. Децата са склонни да се чувстват виновни дори когато са наказвани безпричинно или са унижавани от близките си. Като възрастни те продължават да изпитват огромно чувство за вина и съмнения в личната си адекватност, а това води до липса на самоуважение и увереност в себе си.
-
Семейни модели създаващи жертви и насилници:
Неадекватните родители – интересуват се от собствените си потребности (проблеми) и не се интересуват от желанията и потребностите на детето. Те бягат от ролята на възрастен и прехвърлят отговорностите и задълженията върху детето си. При този тип взаимоотношения децата се грижат за родителите си. С времето чувството за безпомощност и неадекватност става постоянно присъствие в настроението им. А причината е, че не успяват да се справят с непосилните им за тях задачи заради крехката им възраст и започват да изпитват вина и страх от загубата на родителското внимание и обич. Всичко това води до скрита агресия, раздразнение и омраза, които могат да ескалират както в автоагресия, така и в насилие към хората, които са активирали психотравмените преживявания.
Тези деца като възрастни – те компенсират емоционалните си неблагополучия от миналото с прояви на изострена чувствителност, мнителност и форми на скрита или явна агресия към всяко поведение, което оценяват като подценяване, незачитане и унижаване.
Властните родители – те контролират живота на детето си изцяло и за колкото се може по – продължителен период от време. Използват предимно манипулативни техники, чрез които провокират чувство за вина, зависимост, покорство и несамостоятелност. Такива деца се формират като недостатъчно зрели и силно тревожни с чувство за обща безпомощност и неадекватност. При тях е нарушен процеса на еманципация от родителя и колебания в самооценката.
Тези деца като възрастни – те лесно могат да бъдат доминирани и контролирани от властни и авторитетни фигури, към които правят лесен пренос поради изградената в детството склонност към подчинение и външен контрол. Те трупат скрита агресия, която проявяват пасивно като натякване, мърморене, излишна педантичност и др. форми на пасивна агресия. Чувството за лична несъстоятелност ги кара да преживяват чуждите успехи много болезнено, а това води до поява на озлобление и завист към тях. Тези хора могат да съставят дългосрочни планове за отмъщение, които реализират скрито и анонимно поради ниското си самочувствие. Враждебността, която изпитват към собствените си родители се проявява като агресия към по – слаби хора или хора в неравностойно социално положение.
Родители алкохолици – тези родители не обръщат никакво внимание н детето си. Тези деца свикват да бъдат необичани, подценявани и неглижирани. Това ги прави неуверени, плахи и дистантни, с песимистично настроение. Често са обект на физическа саморазправа и подигравки, което ги кара от ранна възраст да търсят омилостивяване и успокояване на алкохолизирания родител. Така те се формират като неуверени и плахи в отношенията, но с потиснат гняв и враждебност. Тези деца имат много висока поносимост към неприемливото поведение на родителите си, а това води до натрупан гняв и озлобление към тях.
Тези деца като възрастни – те са подозрителни и недоверчиви във взаимоотношенията и имат свръх развито чувство за отговорност, като компенсация за безотговорността на родителите си. Те стават жертва на властни партньори, които също са склонни да злоупотребяват с алкохол, защото в детството са формирали висок толеранс към неприемливото поведение. Това ги прави жертви на постоянен тормоз, който в определена ситуация може да превърне самите тях в насилници.
Родителите словесни насилници – тук децата са подложени на постоянни обиди и саркастични забележки относно външният им вид, способностите и интелигентността им. Този психичен тормоз унищожава самочувствието на детето и го лишава от самоувереност. Това е така, защото детето вярва на родителите си и приема негативните оценки и епитети безкритично. С времето то развива непоносимост към своите личностни и физически черти, посочвани като недостатъци. Това създава трайна ниска самооценка, като по този начин те се възприемат като непълноценни или дефектни личности. Тъй като те нямат изградени ефективни защитни механизми, тези деца стават свръх критични и свръхвзискателни към себе си. Не са харесват и вярват, че са посредствени, недостойни и ненужни.
Тези деца като възрастни – отношенията им с другите са противоречиви и изпълнени със страх, че могат да се провалят и да получат подигравка или упрек. Може да се появи силна потребност да се конкурират с другите, да им нанесат емоционални или физически травми. По този начин компенсират чувството за лична неадекватност. Те могат да се ангажират с прояви на асоциална агресия поради неустойчивата Его – идентичност.
Родители физически насилници – физическото малтретиране е най – прекия път към формиране на агресивни нагласи и склонност към насилие. Повечето поведенчески модели и нагласи се формират чрез имитация или идентификация с майката или бащата. Така от най – ранна детска възраст се приема насилието като единствен начин за себеутвърждаване, решаване на проблеми и разтоварване от негативните емоции, особено от гнева и разочарованието. Хората преживели насилие в семейството имат сериозни проблеми със самоконтрола, доверието и любовта в междуличностните отношения. Те проявяват силно честолюбие съчетано с повишена тревожност и ниско самоуважение. Физическите наказания имат временен ефект върху поведението на детето, но предизвикват дългосрочно чувство на гняв и желание за отмъщение.
Тези деца като възрастни – психичните травми от физическото насилие се проявяват под различни форми на насилие спрямо предмети, животни и хора. Потисканите в детството болка и ярост в зряла възраст се компенсират чрез неадекватни и импулсивни агресивни актове към всеки, който по някакъв начин наруши границите на достойнството на тези хора.
Родителите сексуални насилници – в тези семейства кръвосмешението е строго пазена тайна и децата никога не споделят за преживяното. Те изпитват силен срам, вина и опасения че могат да разрушат семейството. Така те формират презрение към себе си и хронично депресивно настроение. Често като компенсация и защита тези деца си създават фантазен свят. В него се опитват да реанимират разбития си Аз – образ. Те изграждат фалшива самоличност, с която се представят в отношенията си с другите. Това води до агресивни и деструктивни поведения. Причината за това е приписването на вина на партньори или познати за непреработените травматични преживявания. Това е несъзнателен механизъм чрез, който се освобождават от дълго потисканите болка, гняв и неудовлетвореност от живота си. За да се освободят от натрупаната ярост и гняв, те са склонни към всякакви автодеструктивни актове. Те могат да бъдат от безразборен секс до опити за самоубийство, с които наказват себе си и родителите си.
Тези деца като възрастни – могат да проявят форми на скрита или явна агресия и към други хора, които с поведението си актуализират травматичните им преживявания. Тези хора също могат да станат сексуални насилници, като ранните признаци са внезапни гневни изблици, интерес към порнографията. Тъй като изпитват отвращение от секса, тези хора могат да отвърнат с насилие всеки път, когато някой с поведението си активира травмата от детството.
-
Превенция срещу насилието: